Безкрайно
сряда, 3 април 2019 г.
вторник, 2 октомври 2012 г.
Като залеза
Като залеза отлитат чуствата
потъват в червена топлина,
изгарят спомени,
вълшебни мигове.
Отмива вятъра последната тъга.
Далечно и безкрайно е това,
което се опитвам да изкажа със слова.
Не стигат думите
щом нечия врата затворена е.
И нека в лятото,във дюните
докосна твойта синева.
Не искам да дочакам изгрева
със нови,нежни небеса.
Изпепели ме чуството
да те докосна и до теб да не горя.
Като залеза отлитат чуствата
потъват в червена топлина,
изгарят спомени,
вълшебни мигове.
Отмива вятъра последната тъга.
Далечно и безкрайно е това,
което се опитвам да изкажа със слова.
Не стигат думите
щом нечия врата затворена е.
И нека в лятото,във дюните
докосна твойта синева.
Не искам да дочакам изгрева
със нови,нежни небеса.
Изпепели ме чуството
да те докосна и до теб да не горя.
вторник, 25 септември 2012 г.
Целият ми свят си ти
Узрявам за капризната ти нежност,
която все по-хищно ме заробва -
през времето на гръмките надежди
и бляскавите чаши със отрова.
Узрявам за капризната ти нежност,
която все по-хищно ме заробва -
през времето на гръмките надежди
и бляскавите чаши със отрова.
На тиха лудост почва да прилича
онази всеотдайна гилотина -
до рани и в захлас да те обичам,
а пак не стига просто да те има.
О, как самоуверено очакваш,
че можеш да раздаваш без да взимаш,
но питам се - когато падне мракът,
готов ли ще си само мен да имаш?
онази всеотдайна гилотина -
до рани и в захлас да те обичам,
а пак не стига просто да те има.
О, как самоуверено очакваш,
че можеш да раздаваш без да взимаш,
но питам се - когато падне мракът,
готов ли ще си само мен да имаш?
петък, 18 юни 2010 г.
вторник, 22 септември 2009 г.
Моя любов
Моя любов
На Стефан Димов и "Домино"
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
събота, 11 юли 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
БЪДИ СЕБЕ СИ!