вторник, 25 септември 2012 г.

Целият ми свят си ти


Узрявам за капризната ти нежност,
която все по-хищно ме заробва -
през времето на гръмките надежди
и бляскавите чаши със отрова.

На тиха лудост почва да прилича
онази всеотдайна гилотина -
до рани и в захлас да те обичам,
а пак не стига просто да те има.

О, как самоуверено очакваш,
че можеш да раздаваш без да взимаш,
но питам се - когато падне мракът,
готов ли ще си само мен да имаш?


БЪДИ СЕБЕ СИ!