вторник, 2 октомври 2012 г.

Като залеза

Като залеза отлитат чуствата
потъват в червена топлина,
изгарят спомени,
вълшебни мигове.
Отмива вятъра последната тъга.
Далечно и безкрайно е това,
което се опитвам да изкажа със слова.
Не стигат думите
щом нечия врата затворена е.
И нека в лятото,във дюните
докосна твойта синева.
Не искам да дочакам изгрева
със нови,нежни небеса.
Изпепели ме чуството
да те докосна и до теб да не горя.

вторник, 25 септември 2012 г.

Целият ми свят си ти


Узрявам за капризната ти нежност,
която все по-хищно ме заробва -
през времето на гръмките надежди
и бляскавите чаши със отрова.

На тиха лудост почва да прилича
онази всеотдайна гилотина -
до рани и в захлас да те обичам,
а пак не стига просто да те има.

О, как самоуверено очакваш,
че можеш да раздаваш без да взимаш,
но питам се - когато падне мракът,
готов ли ще си само мен да имаш?


вторник, 22 септември 2009 г.

Моя любов



Моя любов


На Стефан Димов и "Домино"

Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

са заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радостта,

но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва

да прегърна обич и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

с теб до днес надживях

и вина и съдба,

но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструващ,

че не си сгрешил, мое любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

вторник, 30 юни 2009 г.

Кръстопът


Не всеки път е кростопът,
не всеки е утъпкана пътека...
По кой ще тръгнеш
и дали ще бъде леко-
решаваш ти!
Но нека да не е далеко
пътуването,търсенето във безкрая,
към който винаги вървим.
За да мога да узная дали ще се пресътворим.
Зад ъгъла аз днеска ще оставя
онези хубави мечти,
които носеха в очите ми
единственно и само сълзи.
Зад ъгъла ще бъде мойто утре,
където бяхме с теб сами-
ти там,аз тука
и пътя свой всеки сам извърви.
Омръзна ми да чакам,
да искам в тебе нещо да се промени.
И явно няма смисъл,
а поука от тези дълги и самотни дни.
Не вярвай в никого,а себе си бъди!
Не тръгвай по пътя,очертан с лъжи!
Единственно сама със себе си бъди,
за да успееш и за да не те боли!

БЪДИ СЕБЕ СИ!