вторник, 22 септември 2009 г.

Моя любов



Моя любов


На Стефан Димов и "Домино"

Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

са заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радостта,

но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва

да прегърна обич и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

с теб до днес надживях

и вина и съдба,

но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструващ,

че не си сгрешил, мое любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

вторник, 30 юни 2009 г.

Кръстопът


Не всеки път е кростопът,
не всеки е утъпкана пътека...
По кой ще тръгнеш
и дали ще бъде леко-
решаваш ти!
Но нека да не е далеко
пътуването,търсенето във безкрая,
към който винаги вървим.
За да мога да узная дали ще се пресътворим.
Зад ъгъла аз днеска ще оставя
онези хубави мечти,
които носеха в очите ми
единственно и само сълзи.
Зад ъгъла ще бъде мойто утре,
където бяхме с теб сами-
ти там,аз тука
и пътя свой всеки сам извърви.
Омръзна ми да чакам,
да искам в тебе нещо да се промени.
И явно няма смисъл,
а поука от тези дълги и самотни дни.
Не вярвай в никого,а себе си бъди!
Не тръгвай по пътя,очертан с лъжи!
Единственно сама със себе си бъди,
за да успееш и за да не те боли!

четвъртък, 4 юни 2009 г.

понеделник, 1 юни 2009 г.

ДОБРОТА

Петя Дубарова

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

БЪДИ СЕБЕ СИ!