вторник, 2 октомври 2012 г.

Като залеза

Като залеза отлитат чуствата
потъват в червена топлина,
изгарят спомени,
вълшебни мигове.
Отмива вятъра последната тъга.
Далечно и безкрайно е това,
което се опитвам да изкажа със слова.
Не стигат думите
щом нечия врата затворена е.
И нека в лятото,във дюните
докосна твойта синева.
Не искам да дочакам изгрева
със нови,нежни небеса.
Изпепели ме чуството
да те докосна и до теб да не горя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

БЪДИ СЕБЕ СИ!